На третия ден от събитието „Più libri più liberi 2025“, се проведе колективен форум, озаглавен „Джейн и другите: преводът на класиките“. Събитието беше посветено на Джейн Остин, която на 16 декември ще отпразнува своя 250-годишен юбилей. Форумът събра на едно място известни литературни преводачи, академици и любители на литературата, които разгледаха важността на жените в процеса на превод и как техният труд помага за съхранението и възраждането на класическите произведения, много от които днес продължават да формират литературния канон.

На третия ден от събитието „Più libri più liberi 2025“, се проведе колективен форум, озаглавен „Джейн и другите: преводът на класиките“. Събитието беше посветено на Джейн Остин, която на 16 декември ще отпразнува своя 250-годишен юбилей. Форумът събра на едно място известни литературни преводачи, академици и любители на литературата, които разгледаха важността на жените в процеса на превод и как техният труд помага за съхранението и възраждането на класическите произведения, много от които днес продължават да формират литературния канон.

Събитието откри Рената Мореси, която представи Джейн Остин като един от най-важните автори в английската литература. Остин е известна с романите си, които изобразяват героини, често запалени читатели на готически романи и истории на ужасите. Тези жени търсят убежище в литературата, за да избягат от ограниченията на домашния живот и социалните конвенции. Мореси подчерта, че писането за Остин е било не само литературен акт, но и акт на идентичност, което тя сама подчертава в ранните издания на своите произведения, когато посочва „от дама“, ясно изразявайки, че текстовете са написани от жена в контекста на епоха, в която много авторки предпочитали да използват мъжки псевдоними.

Форумът продължи с разглеждане на ролята на преводачите, особено на жените, които в съвременния свят дават нов живот на забравени или пренебрегвани произведения. Преводът се разглежда като не само начин за разширяване на литературния хоризонт, но и като начин да се предотврати забравата на произведения, които не винаги получават заслуженото внимание. Преводачките играят ключова роля в това да пренесат важни текстове от една култура в друга, като същевременно пазят духа и контекста на оригиналния автор.

Рената Мореси откри с разговор за поетичния свят на Емили Дикинсън. Тя акцентира на факта, че повечето от стихотворенията на Дикинсън са били публикувани след смъртта ѝ и често променяни и редактирани. Само през 1955 година се появява по-точно филологично издание на нейните творби. Въпреки това, Дикинсън, която почти не публикува нищо приживе, е била самостоятелен издател на своите стихотворения. Тя внимателно подбирала графичния вид на текстовете си, като същевременно създала уникално поетично пространство, което съчетава визуалния и поетичния език.

След това, Катерина Грациадея разгледа творчеството на Марина Цветаева, като подчерта, че тя е била поет с бунтовна природа и осъзнаване на своя талант. Цветаева често използва тирета в поезията си, които не само че разкъсват ритъма, но и подчертават звуковите качества на стиховете ѝ. Грациадея обърна внимание на факта, че Цветаева отказва да бъде наричана „поетеса“, предпочитайки да бъде разглеждана като „поет“, стремяща се към създаването на поетично пространство, в което полът няма значение.

Барбара Делфино пренесе участниците във форума в Полша, където след падането на комунизма много писателки започват да изследват и интерпретират променящата се реалност. Сред тях е и Джоана Батур, която, под влияние на Остин, създава смели героини, изправени пред лични и социални предизвикателства. Батур е авторка, която сега продължава да пише и да следи развитието на женската фигура в съвременната литература в Полша и Европа.

Марта Грациани разказа за съществуването на „Син Сомбреро“ – революционни жени от испанското поколение на `27, които въпреки своето влияние върху културния и социален ландшафт на Испания, биват забравени в историческата литература. Въпреки че имената на мъжете от това поколение са добре известни, жените, които са били активни участници в същите културни революции, биват постепенно забравяни.

Последният панел, воден от Силвия Косимини, беше посветен на две исландски авторки от 20-ти век – Аста Сигурдардотир и Свава Якобсдотир. И двете авторки се противопоставят на традиционните стереотипи за жената в исландското общество, като разказват истории за скандални социални проблеми и женски роли. Сигурдардотир изразява открито своето недоволство от ограничаването на жените, докато Якобсдотир, макар и работеща в рамките на социалната система, използва литературата като оръжие за разобличаване на абсурдността на тези стереотипи.

Форумът „Джейн и другите: преводът на класиките“ бе вдъхновяващо и мултидисциплинарно събитие, което показа как жените не само променят литературата, но и как те играят ключова роля в съвременното разбиране на класическите произведения. Преводът на тези текстове е от съществено значение за тяхното оцеляване и обновление, а през последните години става все по-важно да се признаят усилията на жените, които дават нов живот на тези произведения и чрез тях продължават да вдъхновяват нови поколения читатели и писатели.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.